За да прочетете пълния текст на статията от Карла А. Уол, Кайла Смит, Фредерик Шик, Бриджит Келехер, Абигейл Хоган, Елизабет А. Уил и Джейн Е. Робъртс, моля, натиснете тук.  

Проучванията, изследващи периферията на социалното внимание при хора с FXS, до голяма степен се основават на метод за проследяване на очите. В много проучвания този инструмент за оценка е използван за профилиране на социалното внимание при деца с FXS в сравнение с техните невротипични връстници. Тези проучвания също така са свързали визуалното социално внимание, измерено чрез проследяване на погледа, с мерки за наблюдаемо социално поведение, включително характеристики на аутизма, адаптивно поведение, натуралистично

социално внимание и умения за игра. 

Авторите посочват, че традиционните методи за проследяване на погледа могат само частично да ни помогнат да разберем визуалното социално внимание при лица с невроразнообразие по две причини. Първо, защото визуалното внимание не показва последователно когнитивната ангажираност. Второ, избягването на погледа е използвано при лица с невроразнообразие като стратегия за управление на когнитивното натоварване. Следователно е много необходим подход, основан на множество методи. 

Авторите предполагат, че съчетаването на този традиционен подход с метод, включващ наблюдение на сърдечната дейност, може да бъде отговорът, тъй като има ясни доказателства, че сърдечните показатели на физиологичната регулация допринасят за когнитивната и социалната компетентност. Устойчивото внимание, определяно от сърдечната честота (HRDSA), е надеждна физиологична мярка за устойчиво внимание, определяна от период на продължително намаляване на сърдечната честота и вариабилността на сърдечната честота. Периодите на устойчиво внимание се свързват с когнитивната ангажираност. Когато се съчетае с наблюдавано поведение на гледане, HRDSA комбинира поведенчески и физиологични мерки за индексиране на когнитивната ангажираност заедно с визуалното внимание, което увеличава валидността на улавянето на състояния на устойчиво визуално внимание. 

Като цяло проучването установява, че децата с FXS не се различават от невротипичните или аутистичните деца по отношение на цялостното си визуално внимание към социалните сцени. Авторите призовават в бъдещи проучвания да се проучи възможността за комбиниране на физиологични и поведенчески мерки за внимание, тъй като тази практика може да бъде от особено значение за децата с невродивергентни и интелектуални затруднения, които може да не се възползват от традиционните методи за оценка или да нямат достъп до тях.